Постинг
10.08.2008 14:57 -
Празни мисли в неделя следобед
Автор: najwa
Категория: Лични дневници
Прочетен: 846 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.08.2008 14:58
Прочетен: 846 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 10.08.2008 14:58
Ами за какво да ви говоря... Лято е, топло е и на мен, като на всеки друг човек, ми се мързелува и не ми се мисли за нищо. Ех, колко щастливи щяхме да сме всички, ако постоянно не си блъскахме главите в търсене на отговорите на какви ли не екзистенциални въпроси.
Като стана въпрос за това, аз се предадох (поне за сега) от философските си влечения и реших, че ще ми е по-забавно да живея като обикновен човек и да си правя обикновените човешки грешки, които правят живота сладък.
До сега, ми се струва, съм мислила твърде много преди да направя каквото и да е било, а това хич не е типично за някой на моята възраст. За сметка на това, всеки път когато ми е идвало от вътре да направя нещо, то непременно излиза едно изключително, неповторимо и запомнящо се изживяване. Ето - 1:0 за сърцето пред разума, жалко че винаги пренебрегвам това, което стои в лявата част на гръдния ми кош. И за всичко е виновен Нитше!
Да, а аз дори не бях го чела когато на 16 години реших, че перфектният човек е човек без никакви чувства и се зарекох да стана перфектна. Смешно е като си го помисля сега - как изобщо съм вярвала, че ще успея - в крайна сметка в основата на човека са чувствата. Странно беше на фона на жизнерадостния ми характер да се опитвам да се правя на желязната лейди, но в крайна сметка се научих винаги първо да мисля. Постепенно от това пострада първичния ми порив да върша какви ли не щуротии (който, трябва да се отбележи, беше изключително силно развит в детството ми) и въпреки това хората продължаваха да ми казват колко е забавно всичко покрай мен.
Това моментално ме довежда до две заключения - или изобщо не съм успявала да вляза в ролята на желязната лейди, или (което е по-плашещо) съм го правила, но това не ме е спирало особено. Жалкото е, че съм Везни, а точно този баланс - между разум и чувства - не успях да постигна. Не че се замислям над този въпрос - както може да забележите, разсъжденията ми са напълно повърхностти, но е лято, топле е... и на мен, като на всеки друг човек, ми се мързелува затова спирам до тук (пък и Age of Empires най-накрая ми се изтегли и е време да си направя една велика империя, на кого му пука за истинския живот?!)
Като стана въпрос за това, аз се предадох (поне за сега) от философските си влечения и реших, че ще ми е по-забавно да живея като обикновен човек и да си правя обикновените човешки грешки, които правят живота сладък.
До сега, ми се струва, съм мислила твърде много преди да направя каквото и да е било, а това хич не е типично за някой на моята възраст. За сметка на това, всеки път когато ми е идвало от вътре да направя нещо, то непременно излиза едно изключително, неповторимо и запомнящо се изживяване. Ето - 1:0 за сърцето пред разума, жалко че винаги пренебрегвам това, което стои в лявата част на гръдния ми кош. И за всичко е виновен Нитше!
Да, а аз дори не бях го чела когато на 16 години реших, че перфектният човек е човек без никакви чувства и се зарекох да стана перфектна. Смешно е като си го помисля сега - как изобщо съм вярвала, че ще успея - в крайна сметка в основата на човека са чувствата. Странно беше на фона на жизнерадостния ми характер да се опитвам да се правя на желязната лейди, но в крайна сметка се научих винаги първо да мисля. Постепенно от това пострада първичния ми порив да върша какви ли не щуротии (който, трябва да се отбележи, беше изключително силно развит в детството ми) и въпреки това хората продължаваха да ми казват колко е забавно всичко покрай мен.
Това моментално ме довежда до две заключения - или изобщо не съм успявала да вляза в ролята на желязната лейди, или (което е по-плашещо) съм го правила, но това не ме е спирало особено. Жалкото е, че съм Везни, а точно този баланс - между разум и чувства - не успях да постигна. Не че се замислям над този въпрос - както може да забележите, разсъжденията ми са напълно повърхностти, но е лято, топле е... и на мен, като на всеки друг човек, ми се мързелува затова спирам до тук (пък и Age of Empires най-накрая ми се изтегли и е време да си направя една велика империя, на кого му пука за истинския живот?!)
За тези, които мразят ПОНЕДЕЛНИК!!!
Мъдри мисли в дълбините
Денят на НЕСТИНАРИТЕ - oт древни времена...
Мъдри мисли в дълбините
Денят на НЕСТИНАРИТЕ - oт древни времена...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 23
Архив